Тестове за наркотици

Има няколко начина да се установи наличието на психоактивни вещества или техен метаболит /вещество, което се отделя в следствие на контакта на веществото с ензим, отделен от човешкият организъм/. Това, което е съществено, е че различните наркотици имат различен период на елиминиране от организма.
Най – масово прилаганият тест е уринарният. Тези тестове са достъпни като цена(около 3-4 лв.), могат да се намерят в някои аптеки и се правят и в домашни условия. При употреба на кокаин чрез уринарен тест може да се установи най-ранно наличие на веществото до два часа след приемането му и до три дни след него. При дългогодишните и редовно употребяващи този срок може да бъде и малко по-дълъг. При употреба на марихуана уринарните тестове "хващат" диапазон от време - от 1 до 6 дни при единична употреба и от 7 до 30 дни при честа и всекидневна употреба.
Кръвните изследвания са по-точни от уринарните. С кръвните тестове може да се установи единична употреба на трева до 2-3 дни след нея. Ако употребата е била честа или всекидневна, наличието на веществото може да се установи в кръвта до 2 седмици след последната употреба. Амфетамините се откриват в кръвта до 12 часа, когато употребата не е всекидневна.

Скрининг тестове. Полевите тестове за наркотици най-често се използват от пътните полицаи за проверка на шофьорите. В момента най-разпространени са бързите тестове със слюнка. Те са с над 96% точност и резултатът излиза до петата минута. Полеви тестове се извършват и при откриването на съмнителни вещества.

Тестовете, колкото и да са точни, пак не могат да ни кажат всичко, а в повечето случаи не могат и да спрат един човек да употребява психоактивни вещества, ако той е решил да го прави. Но все пак могат да изпълняват някаква контролираща роля, особено ако се правят редовно в един по-дълъг период от време. Само така може да се докаже, че човекът не е употребявал поне през този период.